Те....

Той седеше и гледаше през прозореца. Мрачното време му навяваше толкова много спомени. Тя. Тя си замина така бързо, както и се появи. Тя.
Задушната атмосфера не му беше неприятна. Мирисът на шоколад и кафе във въздух, ароматът на карамел идващ от кухнята, шумът на говорещите около него хора, всичко беше както преди 16 години...само Тя липсваше. Всяка година, на тази дата Той идваше на това същото място, на тази същата маса. Бе загубил всичко, но се надяваше Тя да се появи. Поръчката му дойде. Дълго силно кафе, без захар. Усмихна се. Ароматът му напомни за нея. Бяха му донесли последното парче "Снежна Кралица". Въпреки че не харесваше толкова тази торта, поръчваше си я, защото белият шоколад му напомня за нея. За усмивката и. За моментите, които никога няма да забрави. Навън заваля. Седейки близо до прозореца, Той наблюдаваше хората по улицата, всеки забързан да се скрие.
Прибра се. Запали камината. Седна в креслото, запали цигара и отпи от уискито. Така минаваха вечерите му през по - голямата част от годината. Нямаше семейство. Приятелите му го бяха изоставили. Защо бе постигнал всичко това ? Защо бе владетел на империя, след като няма с кой да я сподели. Защо ? Загаси цигарата и тръгна към винарната в подземния етаж. Зад един от стелажите с вино се намираше сейф. Почуди се малко за комбинацията, но как би могъл да забрави - датата на първата им среща. 20-01-20-13. Вратичката изскърца и сейфът се отвори. Вътре се намираше личното му оръжие. Старият револвер му бе завещан от пра-пра дядо му, участвал във войните на север. Ръката му трепереше. Взе револвера и го допря до челото си. Дръпна спусъка. Тялото му се строполи на земята. Бавно кръвта образува локва. Не мина и по - малко от минута и той се изправи. Изтупа се и отиде да изпере дрехите си. "Безсмъртието е слабост, Джон." - нейните думи отекваха в съзнанието му.