Част Трета
Вратата
В Скартън имаше едно място, което никой никога не доближаваше - старата часовникова кула. Тя просто беше там. Никой не знаеше точно колко е стара, а и в библиотеката липсваха сведения за нейното построяване. Миналата година кметът предприе акция да я укрепи. Работен екип сложи ограда, мрежи и няколко прожектора. Всички се опасяваха, че старата постройка може да се срути и нарани или убие случайно минаващ пешеходец.
Кметът - Том Барнсли правеше всичко това за личната си изгода. Беше кмет от повече от 10 години и не смяташе да напуска поста си, до дълбока старост. Укрепването на часовниковата кула бе перфектна възможност да покаже на скартънци, че го е грижа за населението. Днес трябваше да изнесе реч в центъра на Скартън. Щеше да съобщи на всички за плана си да реконструира кулата и да я превърне в музей. Което би било изглеждало прекрасно в очите на хората, но Том мислеше само за печалбата. Двуличността му нямаше граници, но пък беше и добър актьор. Едва ли някой е имал удоволствието да познае какво точно си мисли господин Барнсли в конкретен момент.
Том оправяше вратовръзката си пред огледалото, когато забеляза няколко бели косъма в косата си. Нормално за петдесетте му години, но той просто отказваше да остарее. Може би щеше да започне да си боядисва косата. Но какво пък, това са няколко косъма, никой няма да забележи. Отивайки към входната врата, Том чу звъненето на телефона. Зачуди се дали да се върне, но телефона спря от самосебе си. Сигурно не е било важно. Отвори входната врата и понечи да излезе, когато телефона иззвъня пак. Този път Том се върна и вдигна.
- Кмет Барнсли на телефона, добър ден.
Чуваше се дълбоко дишане и силно пращеше.
- Кмет Барнсли на телефона, слушам ви - повтори Том.
- Вярвате ли, кмете ? - демоничният глас го прониза и той пребледня сякаш бе видял призрак.
Том бързо затвори телефона. Кой бе решил да се подиграва с него ? Ако това беше шега, то никак не бе смешно. Този глас. Гласът сякаш бе на Кейтлин, но...но толкова по различен и изкривен, носещ толкова болка, отчаяние и гняв в себе си. Причуло му се е. Трябваше да му се е причуло. Слуховете за свръхестествени случки му идваха в повече. А и не беше пил сутрешното си кафе. Усмихна се и затръшна входната врата след себе си.
Точно в 12 на обяд центъра на Скартън бе пълен с хора, които бяха наобиколили трибуната, от която щеше да говори кмет Барнсли. Шафо, Бил и още няколко собственика на магазини се бяха погрижили да има напитки и хапки за присъстващите. Когато Том се появи, всички замлъкнаха и се събраха пред трибуната.
- Скъпи граждани на Скартън. Благодаря ви че дойдохте. Аз, Том Барнсли взех окончателно решение. Старата часовникова кула ще бъде реконструирана и превърната в музей. Ще се отворят няколко нови работни места, за вас, драги мои съграждани.
Чуха се ръкоплясканията на няколко души. Това не бе въодушевената реакция, която Том очакваше. Избърса потта от челото си и продължи.
- Представете си колко хубаво ще изглежда новата кула. Градина с цветя пред входа и, алея обикаляща цялата постройка и фенери, които да я превръщат в нощна забележителност.
Този път нещо се бе променило в атмосферата. Тълпата избухна в радостни викове и ръкопляскания.
- Благодаря Ви. Проектът за реконструкция на часовниковата кула ще приключи в началото на лятото.След само 4 месеца. Благодаря на всички.
Ръкоплясканията не спираха. Изведнъж на трибуната се качи Рики Рибаря. Злобното му намръщено лице изплаши Барнсли.
- Не докосвай и с пръст часовниковата кула, кучи сине - изкрещя с дрезгав глас Рики. - Кулата е наша. Винаги е била и винаги ще бъде. А вие, жалки подобия на хора, отказвате дори да отворите очите си. Предупреждавам те, Барнсли - не докосвай кулата.
- Някой да разкара тази откачалка, моля ви - извика кмета и охраната се спусна към Рики.
- Ще се видим в Ада, Барнсли. В АДА - крещеше Рибаря, докато охраната го извеждаше настрани от трибуната.
Кейтлин бе пропуснала събитието. Въпреки че нямаше работа в скапаният мотел, ако Тони разбереше че не е на мястото си, щеше да я уволни. Пък и не искаше да се набива на очи, особено след преживяното с кмета. Двамата бяха влюбени или поне така мислеше Кейт. Когато му предложи да се махнат от Скартън и да заживеят някъде заедно, Том просо се изсмя в лицето и. Беше с нея, защото мислеше че може да премахне Тони и да заграби мотела. За какво му беше такава дупка ? Така и никой не разбра. Кейтлин остана с разбито сърце след като видя истинската страна на Том. Разделиха се. Том стана кмет, а Кейт остана рецепционистка в Банджо. Беше разказала всичко на Тони и той бе взел мерки срещу Том. Тони не беше обикновен човек - беше тих и рядко говореше с някого, а когато го правеше то винаги ставаше дума за бизнес. Имаше редки моменти, в които се появяваше в кафенето на Шафо, сядаше винаги на една и съща маса, изпиваше кафето си и си тръгваше. Смятаха го за особняк. Най - вероятно защото бе дошъл от страна "далеч на запад", както казваше той. Кейт го чувстваше близък, дори да не си говореха често. Имаше някаква специална връзка между тях, но не можеше да разбере каква. Дали ставаше нещо подобно и с Маргарет. Едва ли щеше да узнае.
Слънцето започна да залязва и Скартън бе облян в златисто червена светлина. Рики седеше на брега на езерото и гледаше как слънцето изчезва на хоризонта.
- Ще го направя. Знам че господарят ми забрани, но ще го направя. Всички ще видят истината. Всички ще повярват - каза тихо на себе си и се усмихна - Някои дни са по - велики от други.
Запъти се към часовниковата кула. Тананикаше си и се усмихваше. Господарят щеше да бъде горд с него.
Часовниковата срелка на голямата кула, близо до църквата помръдна. 11.55
