Бутушкрак -Част Първа-

 Аз съм Бутушкрак

- Аз съм Бутушкрак. - отсече момчето и се усмихна още по - силно.

- Че какво пък е това име ? Хахаха. Драги, какво търсиш в моя дворец ? Да не се изгуби по пътя си към конюшната - злобливо изсъска графинята.

- Ще ме извинявате, графиньо, но ние Бутушкракови сме най - извесната фамилия на изток. Прословути занаятчии, търговци и майстори. 

- И защо смятате, че графиня от столицата на империята ще се занимае точно с Вас. Като че ли си няма други работи за вършене.

- Вижте, на мен не ми е по - приятно от колкото на вас. Според мен натруфеността Ви е отблъскваща, но Вие сте единствената, която може да ни помогне.

- И защо мислите че бих Ви помогнала ? 

- Защото баща ми, старият Бутушкрак каза да Ви предам това.

Момчето се преклони и подаде на графиня Лейзибът едно ковчеже. Беше странно ковчеже, различно от всяко ковчеже което бе виждала преди. Даже не бе сигурна дали е ковчеже или просто странна кутия. Огледа го от всички страни - изработката наистина бе изкусна. Виждаше цветя, плетеници и какви ли не фигури сплетени в съвършенство.

- И как по - точно трябва да я отворя ? - подвикна нацупено графинята.

- Баща ми спомена за тайна, която Вие знаете.

- Знам много тайни, какво ще рече това ? 

- Разгледайте кутията внимателно. Имате срок до утре.

Младият Бутушкрак се обърна и закрачи към вратата с високо вдигната глава. Представяше си изкривената физиономия на лейди Лейзибът и се усмихна толкова силно, че лицето му започна да изтръпва. Графинята бе останала сама и бе потънала в мисли.

- Имам срок до утре ? За кой се мисли това момченце ? Аз съм графиня. Такова поведение е недостойно, неприемливо и ако загадката му не ме бе шокирала толкова щях да наредя да го обесят. Глупаво момче. 

Слънцето залезе и Мълкодрън потъна в тъмнина. Тук таме се виждаше някоя улична лампа. Идваше зима, денят ставаше по - къс и лампьорите трябваше да палят уличните лампи по - рано. Всяка година ставаше така. Хората непрекъснато се оплакваха, но нещата така и не се оправяха. Това бе единственият проблем на Мълкодрън. Малкото градче бе скатано в котловината на Големия стар рид и за това често бе по - студено от колкото на други места в империята. Хората бяха свикнали, а и местоположението му го предпазваше от нападения, тъй че Мълкодрън бе едно спокойно и хубаво място за живеене. Най - централната къща бе на графинята. Хората биха си помислили, че след като е от знатно потекло би избрала живот далеч от простолюдието, например в покрайнините на града. Графинята не бе като останалите благородни. Дори да бе строга, а понякога и безмилостна, всички в града я обичаха. И не беше обич от страх или насилствено придобита. Хората я обичаха, защото тя бе твърдата ръка, която даде тласъка на града и днешният му разцвет.

- Пак ли се засичаме, млади Бутушкрак ? - изсумтя смугъл старец седнал на бара в страноприемницата "Пелерината на Дракона".

- Нима помниш името ми, старче - изсмя се Джеф.

- Как да не те помня ? Преди всяко лято отсядаше тук с баща си. Той какво прави ? Дочух слухове че търговията се разраства.

- Правилно си чул. За това ме прати и при графинята. Но ще спра с подробностите до тук. Налей и ме остави да почивам.

Минаха няколко часа прекарани в мисли. Джеф Бутушкрак така и не заговори пак ханджията, удари халбата и се запъти към стаята си. Утре щеше да е големият ден. Утре щеше да разбере отговора на графинята. Дори не знаеше въпроса. Имаше доверие на баща си и нищо друго нямаше значение.  

Графиня Лейзибът така и не можа да заспи. Стоеше в покойте си, наблюдаваше западната част на града. Наблюдаваше игрите на облаците, скриващи луната. Не можеше да си спомни за човек на име Бутушкрак. А и каква бе тази мистериозна кутия. Или ковчеже ? Как трябваше да я отвори ? Какво имаше вътре ? 

Позитивно

Ще поддържам диалог с теб, читателю. Приготви се. Вземи лист хартия; лист от тетрадка; лист от тефтер; лепящо се листче; без значение. Вземи и нещо за писане. Опиши ми..не..нарисувай ми как се чувстваш в момента. Какво е състоянието на духа ти ? Това което нарисуваш ще е тайна. Тайна между мен и теб. Обещавам да я пазя с цената на живота си. За да сме честни ще ти кажа какво нарисувах аз. Усмивка. Леко дебилна и леко намигаща. Да, щастлив съм. Извървях пътя до щастието и искам и ти да го извървиш. Как ? Лесно. В следващите няколко стъпки ще ти кажа как да си направиш оръжие, което да те пази от всичко. Запази листчесто с рисунката. Ще ти трябва по - късно.

Рецепта за най - невероятно силното оръжие, създавано от човек.

Ще са ти нужни няколко неща:

1. Празна бутилка от минерална вода (от 0.5л ще е достатъчна)

2. Продупчена капачка ИЛИ

3. Пръскалка от препарат за прозорци.

(Като се замисля директно може да използваш бутилката от препарата, но както желаеш)

4. Студена Вода

5. Щипка магия

6. Тиксо

Как да сглобиш всичко:

Отлепи всякакви етикети по бутилката. На място по твой избор залепи парченце хартия като нов етикет. На него може да нарисуваш всичко - чудовище, което е задраскано, усмивка, слънце и тем подобни. Всичко позитивно ще свърши работа. За да е оръжието твое собствено му измисли име. Няма да ти давам примери, за да не използваш някой от тях. Бъди креативен. Напълни бутилката почти до горе. Остави около два - три пръста разстояние. Време е да добавиш магията. Чакай ! Какво ?!? Искаш да ми кажеш че не вярваш в магията ? Не вярваш ? Разочарован съм. Свободен си да напуснеш. Така ти, ти, ти и ти продължете. Концентрирайте се. Концентрирайте се върху името на оръжието си и какво унищожава то. Визуализирайте чудовището. Останете спокойни и му се усмихнете. Вече би трябвало да сте събрали достатъчно енергия. Подарете усмивката си на бутилката и след това я запечатайте. Оставяйте я колкото се може повече на слънце. Когато силите не ви достигат или има твърде много гадове около вас пръснете веднъж върху себе си. Силата ще проникне през кожата ви, ще зациркулира из тялото и ще сте 10 пъти по силни. Ако не помогне...най - вероятно си объркал оръжието - чети си етикетите !!! А ако има наистина ама наистина много гадове - започни да ги пръскаш. Използвай оръжието си по предназначение - изтреби негативизма.

Запази листчето си нали ? Прибери го в някоя кутия или буркан. Всеки път когато се сетиш - драскай си нещо - ако ще и думата която описва моментното ти настроение. Постепенно ще минат месеци. А може би и години. Ще остаряваш и ще добиваш все повече сила. Когато решиш отвори кутията и разгледай всяко едно листче. Това си ти. Това е историята ти. Не забравяй къде си бил. Вярвай къде можеш да бъдеш. А имаш ли нужда - потърси ме, пиши ми. Може би не веднага, но ще опитам да ти помогна. А сега се усмихни. 

Необикновена страница от обикновен дневник

Поредният ден. Днес поне бях почивка. И то каква почивка - ремонт на колата, чистене, пране, готвене. Не мисли че се оплаквам. Живота ми е прекрасен. Изморявам се. Скапвам се даже от работа, но не ми пречи. Знам че има смисъл и за това всичко което правя го правя с лекота. Има хора, които ми се чудят откъде имам сила. Хаха. Всичко зависи от възприятието ти за живота - какъвто го приемаш, така и ще го усещаш. Приемам го като игра. Според мен е най - добрият вариант. Нивата на играта са от рожден ден до рожден ден. Една година. Едно ниво. 365 предизвикателства. Има дни в които си активен има и дни в които не можеш да мръднеш от леглото. Типично за игрите нали - ходиш биеш се с чудовища, демони, вещици, но после ти трябва почивка. В нашия свят може и да няма свръхестествени сили, но какво пречи да развихриш въображението си ? Всяка по - голяма трудност трябва да те мотивира. Да бъдеш по добър от себе си. Да се развиеш напред. Да си способен. Да докажеш на света че борбата те е изградила и превърнала в това което си. Живота е игра. Най - дългата и най - епична игра. Играта с най - много възможности, най - добра графика и най - добра комбинация от различни жанрове. Седя и пиша. Понякога си задавам въпроси без отговори. Защо пиша ? За кого пиша ? Дали изобщо това което пиша има смисъл ? Седя и пиша. Иконката на чата премигва. Нов абонат. The Woman. Хм, коя ли е тя ? 

- Здравей.

- Добър вечер, познавам ли те ?

- Все още не. А може би да.

- Коя си ти ? Намекни ми.

- Рано е. Не спирай да пишеш, искам да науча края.

- Откъде по дяволите знаеш че пиша ? 

The Woman is offline.

Или някой се бъзика или наистина нещо твърде странно се случи. Нека видим какво ще стане. За какво говорех ? А да. Писането е отпускане и отдалечаване от реалността. За човек с огромно въображение е единственото спасение. Странно е когато в главата си непрестанно виждаш дракони, планини, морета, океани, чудовища, герои, армии, магьосници, демони, феи и какви ли не чудати същества. Сякаш не съм от този свят. Понякога реалността на живота ми е толкова странна и отдалечена. Но...човек съм. Дори съзнанието ми да го отрича - човек съм. Тялото ми е човешко - органите, движенията, говорът - всичко е човешко. Но ако само физически е човешко, а съм душа заключена в  това тяло ? Ами ако наистина принадлежа на света от картините в главата ми ? Ами ако...?

The Woman is online.

- Ако ти кажа че този свят е истински ще повярваш ли ?

- КОЯ СИ ТИ ?

- Замълчи. Няма да разбереш коя съм. Кажи ми - ще повярваш ли ?

- Бих повярвал, но реалността ме заобикаля и спира.

- Напусни я.

- Единственият начин е да умра

- Има и друг вариант

- Слушам

The Woman is offline.

Хаха. Окей. Щом някой ще се бъзика, нека. Обичам хумора и смеха. Да видим до къде ще стигне историята и. Мечти. Мечти за един различен свят. Свят без хора. Само вълшебство. Ако съществуваше такъв свят. О, виждам го. Пред очите ми е - огромни поляни, малки селца, ловци, магьосници, странни летящи птици, а ето в далечината пристанище, кораби, търговци, работници. Ех, понякога въображението ми прекалява. Чувствам се гадно, защото не мога да рисувам. В главата ми се създават невероятни картини, които не могат да бъдат описани с думи. Дори да можеха, пак щеше да е бегло описание. Въображението дарба ли е ? Създаването на филм в главата ти, като ти си главен герой ? Странно е. Поне ми беше странно когато бях по млад. И понеже приемам живота като игра, опитвам само да развивам тази своя способност. Въображение.

The Woman is online.

- Пак ли ти ?

- Поеми дълбоко въздух и затвори очи ?

- Дай ми една причина да го направя ? Кажи ми коя си !

- Моля те. Докажи на себе си че въображението ти не е дарба, а просто спомен.

- Какви ги говориш ? Нормална ли си ?

- Не съм. Просто го направи.

The Woman is offline.

Тая луда ли е ? Ще седя и ще дишам дълбоко. Да не съм на терапия ? Дарбата била спомен. Моля ? Когато човек чуе мислите си от друг, наистина може да осъзнае колко нелепо звучат. Реалността е навсякъде. Няма нищо друго. Легнах си. Дремя легнал на една страна. Думите на анонимата от чата изплуваха в съзнанието ми. Какво пък - ще пробвам. Ако мисля за приказни страни, вероятно е да сънувам нещо такова. И без това ми трябва вдъхновение.

На другата сутрин, когато майката на Джак влезе в стаята му, не го намери. Завивките бяха на кълбо, сякаш току що е станал. Прозорецът беше затворен, което изключваше възможността да е избягал. Сякаш се бе изпарил. 

Момичето I.S.S.

Едно невинно и прекрасно момиче. Без приятели. Само в целият свят. Борещо се всеки ден. За мнозина тя бе ангел. Бе просто там. Просто същестуваше. Не очакваше да бъде забелязана,  а и не забелязваше. Не обичаше да говори много, за сметка на това пък не спираше да мисли. Може би се страхуваше, може би вече бе дала твърде много от себе си без да получи нищо в замяна. Дойде зима. А зимата значеше сняг, горещ чай и домашни сладки. Беше само на 16, но живееше сама. Никой не знаеше как се издържаше, но всички знаеха че е сама. Винаги беше с книга в ръка. Обичаше да чете. А най - обичаше уюта на дома си, мириса на студ, чай и огън. Днес нямаше да ходи на училище. Стига толкова. Омръзнаха и погледите на всички. Омръзна и монотонността на ежедневието. Време бе за промяна. Стана, изми зъбите си, среса косата си, облече любимият си огромен пуловер и седна на креслото в хола. Срещу нея бе празната камина, в която тлееха няколко цепеници от миналата вечер. Щракна с пръсти и огънят се разпали. Повика котарака си. Пухкавият жълт сладур бързо изтича от леглото и и скочи в скута и. Усмихна се. Сега всичко бе прекрасно. Но не искаше да е сама. Усамотението бе спасение от реалността, но до кога ? Не искаше да чете. Не искаше да се излежава. Не искаше да готви. Облече се и излезе. Вървеше без посока, обикаляше градската градина, мина покрай библиотеката все така замислена и загледана в празнотата на света. Трябваше да се контролира. Не искаше да става като предният път. Защо точно тя бе получила тези сили ? Нямаше ли други самотни момичета ? Кой бе отговорен ? Ако намереше човека причинил и това щеше....В нея се блъсна непознато момче. Извини и се, попита я дали е добре и и се усмихна. Тя не му обърна голямо внимание. Тъкмо щеше да продължи с разходката си, когато чу момчето да казва нещо. Обърна се.

- Какво каза, моля те повтори ?

- Попитах дали ме помниш. 

- Имам честта да говоря с... ?

- С човека спасил живота ти.

Тя застина. Искаше да щракне с пръсти и да види как той пламва. Какво говореше този странник ? Бил и спасил живота ? Тя сама спаси живота си. Без ничия помощ.

- Позволи ми да ти обясня. Няма да ти дам името си засега. Така е безопасно. Аз съм този който ти дари силата. Аз съм този, който ти подари огъня.

- М-м-моля ?!? Но, но, но ти си просто момче -  Въпростите бушуваха в главата и и мислеше че ще се пръсне.

- Потърси ме когато си готова. Мисли за мен, пожелай да ме видиш и запали камината. Ще се появя. Обещавам.

Момичето - демон не можеше да помръдне. Снежинки започнаха да падат от посивялото небе. А тя просто стоеше и дишаше учестено. "Ще се появя.Обещавам". Бе чувала тези думи и преди.

Човеко

Наближава.

Кое ?

Смъртта

Чия смърт ?

Неговата.

Кой е той ?

Просто човек.

А по - точно ?

Усмихнат човек.

Защо ще умре ?

Заради нея.

А коя е тя ?

Любовта на живота му.

Защо ще умре ?

Защото повярва.

Повярва на какво ?

Лъжите на хората.

Може ли стореното да бъде поправено ?

Само ако тя пожелае.

Коя е тя ?

Волята на човек.

А кой е той ?

Това си ти.

А коя е тя ?

Твоята мечта.