Необикновена страница от обикновен дневник

Поредният ден. Днес поне бях почивка. И то каква почивка - ремонт на колата, чистене, пране, готвене. Не мисли че се оплаквам. Живота ми е прекрасен. Изморявам се. Скапвам се даже от работа, но не ми пречи. Знам че има смисъл и за това всичко което правя го правя с лекота. Има хора, които ми се чудят откъде имам сила. Хаха. Всичко зависи от възприятието ти за живота - какъвто го приемаш, така и ще го усещаш. Приемам го като игра. Според мен е най - добрият вариант. Нивата на играта са от рожден ден до рожден ден. Една година. Едно ниво. 365 предизвикателства. Има дни в които си активен има и дни в които не можеш да мръднеш от леглото. Типично за игрите нали - ходиш биеш се с чудовища, демони, вещици, но после ти трябва почивка. В нашия свят може и да няма свръхестествени сили, но какво пречи да развихриш въображението си ? Всяка по - голяма трудност трябва да те мотивира. Да бъдеш по добър от себе си. Да се развиеш напред. Да си способен. Да докажеш на света че борбата те е изградила и превърнала в това което си. Живота е игра. Най - дългата и най - епична игра. Играта с най - много възможности, най - добра графика и най - добра комбинация от различни жанрове. Седя и пиша. Понякога си задавам въпроси без отговори. Защо пиша ? За кого пиша ? Дали изобщо това което пиша има смисъл ? Седя и пиша. Иконката на чата премигва. Нов абонат. The Woman. Хм, коя ли е тя ? 

- Здравей.

- Добър вечер, познавам ли те ?

- Все още не. А може би да.

- Коя си ти ? Намекни ми.

- Рано е. Не спирай да пишеш, искам да науча края.

- Откъде по дяволите знаеш че пиша ? 

The Woman is offline.

Или някой се бъзика или наистина нещо твърде странно се случи. Нека видим какво ще стане. За какво говорех ? А да. Писането е отпускане и отдалечаване от реалността. За човек с огромно въображение е единственото спасение. Странно е когато в главата си непрестанно виждаш дракони, планини, морета, океани, чудовища, герои, армии, магьосници, демони, феи и какви ли не чудати същества. Сякаш не съм от този свят. Понякога реалността на живота ми е толкова странна и отдалечена. Но...човек съм. Дори съзнанието ми да го отрича - човек съм. Тялото ми е човешко - органите, движенията, говорът - всичко е човешко. Но ако само физически е човешко, а съм душа заключена в  това тяло ? Ами ако наистина принадлежа на света от картините в главата ми ? Ами ако...?

The Woman is online.

- Ако ти кажа че този свят е истински ще повярваш ли ?

- КОЯ СИ ТИ ?

- Замълчи. Няма да разбереш коя съм. Кажи ми - ще повярваш ли ?

- Бих повярвал, но реалността ме заобикаля и спира.

- Напусни я.

- Единственият начин е да умра

- Има и друг вариант

- Слушам

The Woman is offline.

Хаха. Окей. Щом някой ще се бъзика, нека. Обичам хумора и смеха. Да видим до къде ще стигне историята и. Мечти. Мечти за един различен свят. Свят без хора. Само вълшебство. Ако съществуваше такъв свят. О, виждам го. Пред очите ми е - огромни поляни, малки селца, ловци, магьосници, странни летящи птици, а ето в далечината пристанище, кораби, търговци, работници. Ех, понякога въображението ми прекалява. Чувствам се гадно, защото не мога да рисувам. В главата ми се създават невероятни картини, които не могат да бъдат описани с думи. Дори да можеха, пак щеше да е бегло описание. Въображението дарба ли е ? Създаването на филм в главата ти, като ти си главен герой ? Странно е. Поне ми беше странно когато бях по млад. И понеже приемам живота като игра, опитвам само да развивам тази своя способност. Въображение.

The Woman is online.

- Пак ли ти ?

- Поеми дълбоко въздух и затвори очи ?

- Дай ми една причина да го направя ? Кажи ми коя си !

- Моля те. Докажи на себе си че въображението ти не е дарба, а просто спомен.

- Какви ги говориш ? Нормална ли си ?

- Не съм. Просто го направи.

The Woman is offline.

Тая луда ли е ? Ще седя и ще дишам дълбоко. Да не съм на терапия ? Дарбата била спомен. Моля ? Когато човек чуе мислите си от друг, наистина може да осъзнае колко нелепо звучат. Реалността е навсякъде. Няма нищо друго. Легнах си. Дремя легнал на една страна. Думите на анонимата от чата изплуваха в съзнанието ми. Какво пък - ще пробвам. Ако мисля за приказни страни, вероятно е да сънувам нещо такова. И без това ми трябва вдъхновение.

На другата сутрин, когато майката на Джак влезе в стаята му, не го намери. Завивките бяха на кълбо, сякаш току що е станал. Прозорецът беше затворен, което изключваше възможността да е избягал. Сякаш се бе изпарил.