Момичето I.S.S.

Едно невинно и прекрасно момиче. Без приятели. Само в целият свят. Борещо се всеки ден. За мнозина тя бе ангел. Бе просто там. Просто същестуваше. Не очакваше да бъде забелязана,  а и не забелязваше. Не обичаше да говори много, за сметка на това пък не спираше да мисли. Може би се страхуваше, може би вече бе дала твърде много от себе си без да получи нищо в замяна. Дойде зима. А зимата значеше сняг, горещ чай и домашни сладки. Беше само на 16, но живееше сама. Никой не знаеше как се издържаше, но всички знаеха че е сама. Винаги беше с книга в ръка. Обичаше да чете. А най - обичаше уюта на дома си, мириса на студ, чай и огън. Днес нямаше да ходи на училище. Стига толкова. Омръзнаха и погледите на всички. Омръзна и монотонността на ежедневието. Време бе за промяна. Стана, изми зъбите си, среса косата си, облече любимият си огромен пуловер и седна на креслото в хола. Срещу нея бе празната камина, в която тлееха няколко цепеници от миналата вечер. Щракна с пръсти и огънят се разпали. Повика котарака си. Пухкавият жълт сладур бързо изтича от леглото и и скочи в скута и. Усмихна се. Сега всичко бе прекрасно. Но не искаше да е сама. Усамотението бе спасение от реалността, но до кога ? Не искаше да чете. Не искаше да се излежава. Не искаше да готви. Облече се и излезе. Вървеше без посока, обикаляше градската градина, мина покрай библиотеката все така замислена и загледана в празнотата на света. Трябваше да се контролира. Не искаше да става като предният път. Защо точно тя бе получила тези сили ? Нямаше ли други самотни момичета ? Кой бе отговорен ? Ако намереше човека причинил и това щеше....В нея се блъсна непознато момче. Извини и се, попита я дали е добре и и се усмихна. Тя не му обърна голямо внимание. Тъкмо щеше да продължи с разходката си, когато чу момчето да казва нещо. Обърна се.

- Какво каза, моля те повтори ?

- Попитах дали ме помниш. 

- Имам честта да говоря с... ?

- С човека спасил живота ти.

Тя застина. Искаше да щракне с пръсти и да види как той пламва. Какво говореше този странник ? Бил и спасил живота ? Тя сама спаси живота си. Без ничия помощ.

- Позволи ми да ти обясня. Няма да ти дам името си засега. Така е безопасно. Аз съм този който ти дари силата. Аз съм този, който ти подари огъня.

- М-м-моля ?!? Но, но, но ти си просто момче -  Въпростите бушуваха в главата и и мислеше че ще се пръсне.

- Потърси ме когато си готова. Мисли за мен, пожелай да ме видиш и запали камината. Ще се появя. Обещавам.

Момичето - демон не можеше да помръдне. Снежинки започнаха да падат от посивялото небе. А тя просто стоеше и дишаше учестено. "Ще се появя.Обещавам". Бе чувала тези думи и преди.