SNJÓAR KALORI STRÖNDU Á
SEFUR JÖKULFOLOIN
VARIN ÖLLUM VÆTTUM Á
VISTIN BLÓDI GOLOIN
SEFUR JÖKULFOLOIN
VARIN ÖLLUM VÆTTUM Á
VISTIN BLÓDI GOLOIN
TUNGL ER HORFID, SÓL ER SEST
ENN Á MUN HÚN RISA
VIKINGUM HÚN VANDAR MEST
I VONAR LANDI ISA
ENN Á MUN HÚN RISA
VIKINGUM HÚN VANDAR MEST
I VONAR LANDI ISA
Песента отекваше в
съзнанието му. Откъде му бе толкова позната ? Дължеше всичко на преумората от
пътуването, но имаше нещо магическо. Селцето не можеше да му предложи кой знае
какви удобства, но въпреки всичко той се чувстваше у дома. Заспа рано. Сънува
зелената необятна шир на Исландия. Сънува времето когато първите викинги
покорили острова, когато предците му властвали над света.
Събуди се от някаква
врява. Глутница вълци бе нападнала стадото на чичо Хелмут. Нямаше кой знае какви поражения, но кръвта
беше навсякъде. Изведнъж му призля. Нещо го стегна в гърдите. Чу глас в главата
си. Мечът е твой, крайно време е да го вземеш. Потръпна целия. Здравия му разум
не го вярваше. Какво по дяволите се бе случило ? Прекара останала част от деня
в размисли. Не намери по подходящо място от близката река. Слънчевите лъчи проникваха във водата,
създавайки невероятна хармония. Задрема. Отново чу песента но този път долови
разбираеми стихове, които не бе чувал преди.
Кой
смее да си играе със смъртта
Кой усеща на дракона дъха
Таим към мъртвите скръбта
Търсенето на меча започна
Нека този напев...
Кой усеща на дракона дъха
Таим към мъртвите скръбта
Търсенето на меча започна
Нека този напев...
Събуди се. Нямаше
слънце. Вятърът беше доста студен и реши че трябва да се прибира. По пътя
мислеше за случилото се днес, за съня. Не можеше да повярва. Наистина ли
съществуваха гласове които му говореха, наистина ли бе чул нещо си за някакъв
меч. Не можеше да е вярно. Но беше толкова реално...как мозъка би се заблудил
така. Едва ли бе от преумората. Минаха му какви ли не мисли, но така и не
стигна до заключение. Отключи вратата. Успя да запали газовата лампа и се
огледа. Стори му се че има нещо променено. Не обърна внимание. Беше такъв студ,
че запали печката. Легна, но не можа да заспи почти цяла нощ. Мечове, дракони,
магии – какво ли не му се въртеше в главата. От време на време се намесваше и
рационалното мислене. Но след всяко що годе нормално обяснение за всичко,
вълшебното избиваше на ново. Искаше да знае. Едва призори успя да заспи. През
следващите няколко дни не се случи нищо особено. Нямаше странни сънища, странни
случки, всичко вървеше нормално. Сега основната му мисъл бе че всичко е било от
преумора, промяната в климата и недоспиването. Но дълбоко в него още се криеше
съмнението. Ами ако всичко бе истина ? Трябваше да знае. Можеше ли да попита
някой ? Всички щяха да го помислят за луд. Засега всичко остана по старому.
Само засега.
The song is from "Vikings of Thule". All credits go to GOGOGIC.