Търся

Омразата го обгръщаше отново. С какво бе заслужил да загуби всичко което обича. Не му бе останал друг изход. Искаше нещо. Искаше отмъщение. С омразата идва сила. Но дали последствията няма да означават смърт ? Не го интересуваше. Мразеше всичко и всички. Искаше отмъщението си сега. Защо всичко това се случваше ? Поредния тест от съдбата ? Бяха минали години от последната му битка...но сега..отново бе сам. Омразата го поглъщаше. Скоро щеше да забрави всичко и всички. Щеше да се отдаде на безмислена ярост. Искаше да унищожава. Изведнъж се появи тя. Появи се като спомен. Появи се като болка. Появи се тя. Тя която бе откраднала сърцето му, а после го използва като игленик за малките си игри. Онази която той толкова обичаше. Онази която го предаде.  Омразата го поглъщаше. Хиляди спомени минаха през главата му. Искаше да сее смърт. Заблъска по стената. Мазилката започна да се рони, но той не спираше. Бе щастлив...за една година. Само една...и сега му бе отнета. Но какво всъщност бе той ? Едно нищожно човече. Една нишка, без значение. Съдбата ? Боговете ? Кой бе виновен ? Или всичко е заради злото в хората ?  Заплака. Искаше да ги види за един миг...един последен миг. Нямаше ги. Бяха му отнети. Закле се че ще отмъсти. Закле се че ще търси виновника докато сърцето му изстине. Дали имаше смисъл. Имаше. Злоба, тъга, омраза, мъка...но не и обич. Тя изчезна. Омразата го погълна.