Мостът

       Алиса го бе предупредила да не ходи там. Но какво разбира от предупрежденията на големите едно малко осемгодишно момче. За него светът е приключение и всичко е игра.

Смрачаваше се, но Джейджей все още играеше в гората над къщата им. Изведнъж захладня и падна мъгла. Вече реши че е време да се прибира, избра алеята покрай реката, защото му се стори по близко. В далечината забеляза светлина от фенер. Знаеше че е Алиса, кой друг освен по – голямата му сестра би излязал в такова време. Затича се. Когато се приближи съвсем видя че няма никой. Светлината бе изчезнала.

 - Хей ти.

Джейджей изтръпна и се обърна бавно. Успокои се като видя че е Смоуки Кигър – управителят на единствената страноприемница в града.

- Какво правиш по това време навън ? – попита Смоуки.

- Аз..тъкмо се прибирах, сър – отвърна уплашено Джейджей.

- Сър ? Хаха. Знаеш че всички ми викат Смоуки, не се притеснявай. Ще те изпратя до вкъщи. Не бива да си сам.

        И двамата се запътиха към малката къщурка на улица 117, близо до изоставената Аркадия. Домът на Морган и Лаура Медхетър. През цялото време хлапето се чудеше какво прави старецът по това време в гората. Имаше нещо в него, усмивката, погледът, сякаш не бяха от този свят, но малкият Джейджей не можеше да разбере. Пристигнаха. Той благодари на Смоуки и бързо се прибра. Най – накрая. Място на което да се чувства сигурен и защитен. Алиса бе сготвила. Живееха бедно. Нямаха майка и баща, нито роднини, бяха само двамата на света...но бяха щастливи.

        Тази вечер Джейджей сънува една прекрасна вълшебна страна, в която всичко бе възможно. Изведнъж сънят му се превърна в кошмар. Забушуваха огньове, чуваха се писъци. Събуди се. Изтича до стаята на Алиса и се сгуши в нея. Вече всичко бе наред.

Щяха да изминат 6 години от онази случка в гората. Джейджей бързо я забрави и животът им продължи както преди. Алиса, вече млада дама на 22 бе започнала работа в таверната при Смоуки и успешно се грижеше за братчето си. Джейджей растеше бързо и скоро щеше да дойде моментът да узнае истината за родителите им. Но дали и Алиса я знаеше. Бе повярвала на историите на кметът, че Морган и Лаура са загинали при пожарът в Аркадия. Надяваше се някак да са оцелели...но ако бе така...защо не ги търсеха. Имаше толкова много въпроси без отговор.

Джейджей бе останал до късно в гората. Лунната светлина огряваше реката и той продължаваше да строи бентът. Изведнъж отново падна мъгла. Отново забеляза онази светлина в далечината, но този път тя се приближаваше. Дали бе Алиса, тръгнала да го търси ? Дали бе някой скиталец ? Дали бе човек ?