Тъкмо когато се прибрах от работа започна да вали. Сметнах се за късметлия, тъй като дъжда се усилваше и изглежда щеше да премине в буря. Буря продължаваща цяла нощ. Изкъпах се, вечерях и имах намерение да разпусна пред телевизора, но бях прекалено уморен, а и нямах настроение за нищо. Исках просто да спя.
Около 2 през нощта една по - силна гръмотевица ме събуди. Направо ме накара да подскоча в леглото си. Вятърът духаше безмилостно и сякаш бурята никога нямаше да отмине. След малко чух скърцащата врата на стаята ми да се отваря. Погледнах и какво да видя - малко момиченце, в розова нощница на мечета, гушнало плюшеното си кученце.
- Татее - извика тя.
- Кажи, принцесо. Да не се уплаши от гръмотевицата ? Всичко е наред. Всичко отмина, можеш да се връщаш в леглото.
- Но, татее - каза тя и си личеше че е много уплашена, тъй като очите и се насълзиха и стисна устни - наистина ме е страх. С Рошко ще бъдем послушни, обещавам, може ли да си легна при теб.
- Разбира се, принцесо. Скачай в леглото.
И двамата заспахме сгушени на топло.
На сутринта слънчевите лъчи ме събудиха. Защо ви разказвам тази история ли ? Може би трябваше да спомена, че дъщеря ми почина преди седем години.
No comments:
Post a Comment