Той седеше и гледаше празния екран. Димът от цигара му бавно се изнизваше през малкото таванско прозорче. Таванът бе единственото спокойно място в домът му. Или поне така го чувстваше. Чувстваше се сигурен и изолиран от обкръжаващата го мръсотия. Чу стъпки зад себе си. Обърна се. Не видя нищо освен проблясъка на нещо метално, под лунната светлина. В следващия момент на лицето му се изписа ужас. Последва изстрел. Джак не можеше да осъзнае, мъртъв ли беше, кървеше ли, умираше ли. Нещо тежко се строполи на земята пред него. Понеже нямаше осветление на тавана, нито пък свещи, използва малката, недостатъчна светлина от мобилния си телефон, за да огледа. Видя мъж на средна възраст, облечен в черни дрехи и ръкавици. Какво по дяволите се беше случило ? Толкова много въпроси се въртяха в главата му. Кой се бе опитал да го убие ? Защо ? Кой бе стрелял по нападателя му ? Разтрепери се. Слепешката потърси кутията си с цигари някъде по бюрото. Облегба се до стената, седна на земята и запали цигара. Не можеше да повярва на случилото се. Реши че трябва да се обади в полицията. Тъкмо набираше номера, когато чу така познатия звук на получен имейл. Беше наистина странно някой да му пише в 02.30 сутринта, но все пак Джак отиде да провери. Набързо отвори пощата си и видя новият имейл, но от анонимен адрес. Помисли че е поредния спам, но реши да го отвори. Както и очакваше...
No comments:
Post a Comment